Бизнес по български
За пореден път ще кажа: във финансова криза сме. Но този път ще допълня – в голяма степен това състояние е субективно, а не обективно. Ще попитате – последното в каква връзка. Ами не се научихме в България на клиентски ориентирано поведение. Не се научихме, че клиентите и работата ни не идват наготово, на тепсия, а трябва да се борим със зъби и нокти, в буквалния смисъл на израза, за всеки един от тях. Още повече в трудни ситуации и в силно конкурентна среда.
Веднага обяснявам какво имам предвид. Наложи ми се да търся за служебни цели – деловодна програма. Съвсем естествено първо разрових в интернет и по форумите, за да видя отзивите за различните продукти, за да мога да направя едно първоначално отсяване на няколко, с които да се свържа и да проведа по-задълбочени разговори относно спецификите, предимствата, недостатъците, цената и прочие на софтуера, който предлагат. И съвсем естествено, понеже фирмите бяха ситуирани в различни градове, да помоля да ми изпратят демоверсии, за да мога да се ориентирам сама в качествата на продуктите им.
Не знам дали ще ви учудя, но само една от фирмите предлагаше такъв вариант. Другите предлагаха само скрийншотове, от които, честно казано, даже и човек врял и кипял в тия работи няма как да се ориентира за възможностите на програмата. Като прибавим към това и не особено любезното отношение и факта, че нито един от служителите, с които контактувах, не се и опита даже да ме “захапе” като клиент, да ме спечели, изводът е точно този, с който започнах – кризата в голяма си част не съществува извън нас, тя е в нас. И колкото по-рано го разберем, толкова по-бързо ще отлепим от дъното, за което сме се абонирали трайно.