Върхът на популизма
Категорията работещи бедни отдавна си е официална у нас. Само преди дни излезе статистика на хората, които в края на месеца получават минимална работна заплата, че и под нея – защото след въвеждането на плоския данък от лявата партия, вече няма и левче, което да не подлежи на облагане. Едни видяха в това национална трагедия – и то си е точно това. Други обаче съзряха начин да изкарат политически дивиденти, от които очевидно имат остра нужда в момента. Не за друго – да се позакрепят поне за няколко месеца още в управлението.
Ново 20: през следващата година хората, които получават минимална работна заплата или под нея – обявиха официално от правителството, – няма да плащат данък. Не точно няма да плащат, а ще им го връщат. В края на годината. Обяснявам за неразбралите, щото то звучи толкова нелогично, че сигурно има много такива. От следващата година МРЗ е 340 лева. Получавате си я цяла година, плащате си осигуровки за пенсия, за здраве, плосък данък от 10 процента върху остатъка и каквото остане под чертата след всички тия минуси, си го прибирате в портмонето. В началото на следващата година обаче отивате да подавате данъчна декларация. Описвате надлежно всичко, както си трябва. Вижда се от всичко описано, че за цялата година сте платили данък общ доход примерно 380 лева. Е, държавата ще ви ги върне, до лев. Поне така обещава правителството на Орешарски. Сигурно вече се питате защо трябва да ни ги удържат, щом после ще ни ги възстановяват. Каква е логиката? И аз се запитах. И си отговорих. Логиката е, че ще ви ги удържи Орешарски, а ще ви ги връща следващият премиер. Ако има откъде. И тъй като най-вероятно няма да има, ще стане като в “Куче в чекмедже”: Татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път.