За инициативността на местното самоуправление
Всеки, който се интересува от икономика, със сигурност често попада на статистики за тежкото икономическо състояние на малките населени места, за тежките демографски тенденции там, породени от миграцията на младите към по-големите градове или чужбина поради абсолютна липса на поминък и като логична последица – преобладаващо застаряващото население. Често съм попадала на репортажи по телевизията как кметове на такива населени места се оплакват от липса на каквато и да е грижа от страна на държавата, за мизерните средства, които им се отпускат. Преди дни обаче попаднах на репортаж от Каварна – няма как да не сте чували за това крайморско градче в последните години, прочу го кметът му Цонко Цонев. С фестивал го прочу. И в това предаване обясняваше за тазгодишното издание на музикалното събитие, колко световно известни музикални групи ще присъстват, колко туристи ще се стекат към града. И спонтанно ми дойде да възкликна: кмете, кмете! Което възклицание означава – не всичко за просперитета даже и на най-затънтеното градче или селце е в ръцете на държавата. Един скопосен местен управник, както се казва, може да направи много – стига да има идеи и желание за работа. Нали се сещате колко красота има в България, колко местен колорит. Ами какво пречи от това да се направи поминък. На едно място правят хубаво домашно кисело мляко – ето ти готов Фестивал на киселото мляко, друго селце пък е прочуто със зеленото си сирене, трето с меда, четвърто с нестинарките. Ще кажете – ама той един фестивал да трае два-три дни. С какво променя това живота на хората през останалата част на годината? Ами просто прави мястото туристическа дестинация. А туризмът храни, нали!?