За какво си даваме парите?
Чета тия дни, че референдумът, който ще се провежда през януари, ще струва само като организация и провеждане около 14 милиона лева. Без парите, които ще се дадат за разяснителна кампания, която принципно е задължителна при провеждането на подобен род допитвания по цял свят. Още по-задължителна по въпрос като този. Защото, да не се заблуждаваме, малцина са хората в България, които наистина разбират от ядрена енергетика, от ползите, които тя носи, огромните вреди, които може да нанесе на екологията, пък и на хората при една евентуална, не дай боже, авария. Но аз няма да говоря за ядрена енергетика, защото не съм от тия малцина, които разбират. Ще говоря за пари, защото от това разбирам. Чудя се при тая кретаща финансово държава не са ли тия милиони за референдум пискюл. Само след няколко месеца ще се провеждат избори, като е толкова важно да питаме дядо Иван и стрина Гена дали искат ядрена енергетика, защо да не ги питаме тогава. Като пуснат бюлетината за депутатите, да минат и през една урна за референдума, пък да гласуват. Не ми се струва спешна тая работа, че да правим толкова разходи и да се харчи толкова народна пара посред зима, когато може да се вкара в далеч по-смислени дела. Щото да приемем, че хората наистина излязат в студения януарски ден и отидат да гласуват, в което дълбоко се съмнявам, и кажат да, съгласни сме. Какво следва – почваме да строим ядрена електроцентрала ли?! И ако да – с какви пари.