Господ слезе и в Сопот
Наскоро четох един много хубав роман на български автор, който се казваше “Господ слиза в Атина”. И не че съдържанието на романа има нещо общо с днешната ми тема, но толкова ми хареса метафората на заглавието, че реших някак да я нагодя към моята си икономическа тема. То и никак не е трудно, защото нещата много си пасват. Помните ли случая с ОЦК – Кърджали. Май писах тогава за него. Не беше много отдавна – преди няколко месеца. Тогава работниците стачкуваха, защото дълго време не им бяха изплащани заплати, оказа се впоследствие, че собственикът на въпросната фирма е и крупен длъжник към осигурителната система. Но за друго ми е думата – стачкуваха тогава хората дълго време и гласът им беше глас в пустиня, докато не се намеси Б.Б. – няма смисъл да му се изписва цялото име, обидно е някак, кой не е чувал за него. Намеси се, отвориха банките в неработния ден събота и изплатиха част от заплатите на работниците там. Нещо такова се случи тези дни и със стачкуващите от месеци работници във ВМЗ – Сопот. Слезе Господ и каза да се дадат заплатите и ще се дадат. Разбира се, че няма нищо по-хубаво от това тия измъчени хора от Сопот да получат някакви пари преди празниците. Защо обаче трябва някой трябва да приватизира правото да прави към хората жестове, които те са си заслужили и изработили. Не е ли по-редно, вместо да приватизира това право, да подготви една истинска приватизация на завода – при добри условия, за да може да се случи най-нормалното нещо – едни хора да работят, а този, за когото работят, да им плаща заплатите.