Иде ли неофашизъм?!
Преди дни съвсем случайно попаднах на част от предаването на Асен Григоров по Канал 1. Случайно, защото аз Канал 1 не гледам и някъде във фейсбук ми се появи линк и понеже темата на материала беше за носталгията по комунизма, реших да пусна. Интересни събеседници и интересни тези. Че всички се обединиха около тезата, че във времена на тежки икономически проблеми носталгията по един строй, в който, макар и уравнено, битието е било сигурно, то е ясно. Много впечатлена останах обаче от необичайната теза, която разви политологът Андрей Райчев. Той сподели, че от години прави прогнози за това, какво ще се случи в България, по това какво се случва в Унгария. Обикновено след пет години тенденциите се повтаряли абсолютно. И понеже в момента там има силна крайнодясна вълна, определяна като неофашизъм, той прогнозира, че нещо подобно ни чака и в България. Сега на мене тази теза ми се струва малко невероятна. Но пък от друга страна тя пряко кореспондира с една друга моя теза, споделяна с вас нееднократно, тоя глад и тази мизерия, които царят сега не само у нас, няма как да доведат до нещо добро. Е, чак до фашизъм не вярвам. Но до силни националистически тенденции със сигурност. Защото, както каза Андрей Райчев, когато една голяма част от обществото се чувства декласирана, съвсем логично е да започне да търси враг. А няма по-подходящи в посочването на врага от националистите. Така че на въпроса, зададен в заглавието, отговарям: не, фашизъм най-вероятно не иде, но краен национализъм да. И както и друг път съм казвала – може би революции… Всички условия за това са налице.