Цената на тока и стандартът Стара планина
Сигурно ще ме обвините, че вече започвам да се повтарям, като пиша за цените на електричество, но разберете ме, болна ми е тази тема. Защото не става въпрос просто за поскъпване на електроенергията и горивата, това поскъпване води след себе си едно цялостно поскъпване на всички стоки и услуги и при липса на каквото и да е повишение на доходите на населението, води и до ново свиване на потреблението, което означава едно-единствено нещо – летеж с максимално разрешената скорост по новопостроените магистрали към още по-дълбоки икономически пропасти. И сега ще направя един наистина много неочакван паралел между повишаването на цените на тока, което означава че искаме, не искаме, ние сме задължени да ползваме и да плащаме скъпата зелена енергия, и стандартът “Стара планина”, който земеделското министерство въведе при производството на някои хранителни продукти. Какво стана с продуктите с марката „Стара планина”? Май ги няма на пазара. Ами да, производителите почти спряха да ги произвеждат – няма ги заради простия икономически принцип, че търсенето определя предлагането. А стоките от тая група определено не са търсени от българския потребител – заради значително по-високата си цена и заради невъзможността на голяма част от хората да си позволят това качество. Кое дава право тогава на управляващите да си мислят, че щом българинът не може да си позволи да сложи качествени, стандартизирани и здравословни хранителни продукти на трапезата си, е длъжен да може да си позволи екстрата екологична енергия? Ама аз този въпрос май под друга форма съм го задавала вече, а единственият отговор, за който мога да се сетя, е поредното поскъпване на тока.