В сряда, в 11:17, получих известие за дебитна карта. 29.99 лева. За нещо, което не ползвам. Отново.

Първоначално си помислих, че е грешка, но после се сетих. Преди три месеца, при поръчка на софтуер, се съгласих на „безплатен” месец достъп до облачна услуга. После ме прехвърлиха автоматично на платен абонамент. Обичайният модел.

Повечето хора просто плащат. Две десетици не са огромна сума. Но проблемът не е в парите. Проблемът е в принципа. И в това, че става дума за услуга, която дори не съм отворил след пробния период. Бюрокрацията е проектирана да ни измори, да ни накара да се откажем. Да приемем загубата като част от сделката.

Влязох в сайта им. Секцията за управление на абонаменти беше скрита, усложнена нарочно. Трябваше да мина през пет подменюта и да разгадая термини като „прекратяване на автоматично подновяване“ и „отписване от месечен план“. Сякаш съм някакъв криптограф. И това, само за да отменя нещо, на което никога не съм искал да се записвам.

Спомням си случай с кабелната телевизия. Бях в офиса им близо два часа. Попълвах формуляри, обяснявах на трима служители, че искам да прекратя договора. Чаках потвърждения. Накрая ми казаха, че трябва да платя неустойка за това, че искам да прекратя услуга, която не искам. Абсурдно. И обичайно.

След уморителното ровене в сайта, стигнах до опцията за отказ. Там ме посрещна чатбот. Той ме попита защо искам да прекратя абонамента. Отговорих кратко и ясно: „Не ползвам услугата“. Чатботът ми предложи да продължа да ползвам услугата с отстъпка. Все едно да ми кажат: „След като вече си платил, ще ти предложим да плащаш още“.

Намерих телефонен номер за връзка с оператор. Натъкнах се на лабиринт от гласови менюта. Натисках цифри, повтарях заявката си, докато ме свързаха с човек. Това беше човек, обучен да ме задържи на телефона колкото се може по-дълго. Опитваше се да ме убеди, че услугата е безценна, че ще ми спести време и усилия. Аз просто исках да прекратя абонамента.

Преди две години имах проблем с грешно начислена сметка за телефон. Говорих с десетина оператори, всеки ме прехвърляше на следващия. След четири часа успях да си възстановя парите. Но цената беше твърде висока. Изгубих цял ден.

След 45 минути разговор с оператора, най-накрая успях да отменя абонамента. Тя се опита да ме убеди да остана. Предложи ми безплатен месец, после още един. Отказах категорично. Накрая се съгласи да прекрати абонамента. И се извини. Но извинението не върна загубеното време.

Един час, един лист хартия и една усмивка бяха цената. За да спра да плащам за нещо, което не ползвам. Това е малка победа, но е важна. Показва, че можем да се борим. Че можем да отстояваме правата си. Че не трябва да се поддаваме на бюрокрацията. От днес нататък проверявам внимателно всички автоматични плащания. Ще прекратявам всеки абонамент, който не ползвам, веднага щом се сетя. Времето е ценно. И не трябва да го губим в битки с корпоративни машини.