Здравето и дискриминацията

diskriminaciyaДнес ще захвана една тема доста спорна откъм икономическа логика, но пък за сметка на това безспорна като човещина и справедливост. Наскоро попаднах в интернет на материал, в който се обясняваше, че в единствената за една българска община с население от 4000 души аптека отказват да работят с рецепти по здравна каса. Което значи, че жителите на населените места от тази община трябва да ползват някакъв вид транспорт, за да стигнат до не толкова близко населено място, в което има аптека, която работи със здравна каса. Познайте къде им излиза сметката на тия хора и дали се възползват от отстъпките и намаленията на медикаментите, които могат да ползват по здравна каса. Чисто икономически, държа да подчертая, защото блогът ми все пак е такъв, няма логика, по която да задължиш една аптека да работи с държавата, тоест с рецептите на здравната каса. Това все пак си е една доста сериозна бумащина и изисква допълнителен ресурс откъм работна ръка и най-малкото още един компютър. Но. Понеже тия дни покрай сметките за ток стана много актуален въпросът с монополите. Питам се аз, не е ли тази единствена аптека в община с население 4000 души, един местен монопол. Здравата логика сочи точно това. Също така се питам коя аптека в голям град може да се похвали, че има 4000 сигурни клиенти. Никоя. Та си мисля, пазарна икономика, ама когато става въпрос за здраве и за ограничен финансов ресурс на едни хора с невисоки доходи в малки населени места, не е ли редно да се включи един режим, действащ в нормалните държави, на който му се казва социален – каквото и да значи това в конкретния случай. Ако не може да се включи този режим – да се включи механизмът за защита от дискриминация. Защото какво друго, ако не дискриминация е, когато едни българи могат да ползват здравните си права, пък други не могат.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *