Защо монополите са лошо нещо
Попаднах оня ден в една доста шарена бизнес компания. Не са приятни темите за биснес в последно време в България, проблемни. Много от тях обаче вече съм ги коментирала в блога си. За монополите до този момент май не съм писала. Не за друго – не съм имала конкретен повод. Е, сега го имам – и пиша. Та разказва единият участник в разговора – собственик на средноголяма фабрика за консервирани продукти – за бизнес неволите си с един от тия монополи, доставчик на газ. Определя тоя монополист условия в договорите, които подписваш – условия, които не подлежат на обсъждане. В началото на годината трябва да заявиш количества на потребление – месец по месец, колко газ ще изразходиш. Абсурдно условие в днешните несигурни бизнес времена. Всеки човек, който се занимава с бизнес – от най-малкия до най-големия – знае, че средата е до такава степен непредвидима, че нямаш сигурност и яснота за утрешния ден, а какво остава за година напред, месец по месец. Какво се случва, ако не си направиш правилно прогнозата и потребиш количество, различно от това, което си заявил? Ако потребиш по-малко от заявеното количество – за разликата до това, което си заявил, плащащ процент неустойка. Ако пък дай боже ти се случи да имаш повече работа, съответно и по-високо потребление на газ – пак плащаш неустойки, вместо да ти дадат отстъпки за количество. Кажете ми кой може да си позволи днес да прави бизнес по тоя начин и да се държи така с клиентите си? Никой. Освен тези, които са единствената възможност на пазара. Но по-важният въпрос е кой им дава шанс да се подиграват така с бизнеса. А още по-важният – ЗАЩО?