За плоския данък
Тези, които следят икономическите процеси и данъчната политика на държавата, знаят, че още в началото на управлението си Сергей Станишев въведе така наречения плосък данък, наричан още десятък, който замени дотогава действащия данък за корпоративното подоходно облагане, при което скалата на облагането беше растяща в зависимост от доходите. Още тогава много от противниците му го критикуваха, че това е една дясна мярка, нехарактерна за ляво управление, каквото по същество беше или поне трябваше да бъде управлението на тройната коалиция. Факт е, че този данък тогава беше много навременен и изигра своята роля за привличането на инвеститори в България, факт е, че по време на тройната коалиция икономиката живна, че в пъти се увеличи събираемостта на данъчните задължения, че много от хората излязоха от сивия сектор. Няколко години по-късно в предизборната програма за управление на страната на БСП основна точка е именно отмяната на този данък – сега отново критикувана. Това, което предлагат от БСП, е частично да се върне растящата скала, която да влиза в сила за доходи над 3100 лева. Икономистите са на различни мнения, всеки със своето основание. Факт е обаче, че не само в България, но и в цяла Европа вече започва да се говори за една солидарност и за едно по-справедливо разпределение на данъчните тежести. Иначе казано – тези, които печелят повече, да плащат малко по-високи данъци. Не говорим за богатство, защото всеки, който веднъж се е опитал да си напълни хладилника с основни продукти, знае, че това няма как да се случи със сума под сто лева. В този смисъл хората, които имат доходи над 3100 лева не са богати. Но със сигурност са значително по-стабилни финансово от хората, които получават по 300-400 лева и си мисля дали пък не е редно да имат малко по-голям принос към финансовата стабилност на страната. Само въпроси.