Възрастният българин не е белгийски турист
Сигурно повечето от вас са виждали туристически групи от западни пенсионери. Симпатични и модерно облечени, усмихнати и запазени баби и дядовци, от които лъха благоденствие и спокойствие. Още по-сигурно е, че сте виждали и българските им връстници – не по задгранични екскурзии, разбира се. Както е сигурно и това, че между едните и другите няма нищо общо – нито в начина, по който изглеждат, нито в нещата, които могат да си позволят, и още много нито в тоя ред на мисли. Може би вече се питате защо правя този паралел. Ами защото тия дни бял свят видя едно предложение на президента на Европейския съюз, белгиеца Херман ван Ромпой, всички държави, членки на съюза, да уеднаквят възрастта за пенсиониране на своите граждани, като вземат предвид постоянно растящата продължителност на живота. Хубаво, да се уеднаквим, както предлага господин Ван Ромпой. Ама като ще се уеднаквяваме по пенсионна възраст със другите страни, членки на Европейския съюз, където между другото средната продължителност на живот значително надвишава тази в България, не е ли редно първо да се уеднаквим по други едни показатели. Хайде да не бъдем нахални, да не се уеднаквяваме по средна работна заплата, по минималната да се уеднаквим. Да се уеднаквим по липсата на възрастова дискриминация при наемане на работа, по качеството на здравните грижи, които се полагат за населението. Защото, г-н Ромпой, продължителността на живота съвсем не означава качество на живот и съхранена работоспособност, поне не в България. И защото възрастните българи никак не приличат на белгийските туристи.