Терзанията на един Брекзит
Мина изключително много време откакто британците решиха чрез референдум, че искат да излязат от Европейския съюз. Разбира се за всички нас, които се бутахме толкова дълго време да влезем в него, е напълно непонятно защо всъщност това се случи, но е факт. Факт е също, че британското правителство, начело с Тереза Мей, по всякакъв начин се опитва да направи така, че страната да запази всички положителни страни на членството си в съюза, но в същото време да се ограничи от нещата, които не й харесват.
Доста егоцентрично е да се смята, че страните от ЕС биха се съгласили на това. И наистина твърде самонадеяно британците да си мислят, че са толкова незаменими и желани партньори, че всички да направят компромис и да сключат отделен договор със страната, само защото на нея не ѝ изнасят някои правила на Съюза.
Ето защо преговорите се проточиха толкова дълга, а Тереза Мей по една или друга линия се опитва да приложи всички възможни методи на дипломация и политика, за да постигне възможно най-доброто за бъдещото икономическо развитие на страната. Фирмите за сметка на това, решиха да не чакат развоя на събитията, а побързаха да се оттеглят. Тези, които имаха клонове в Англия ги затвориха, а тези, които са английски с клонове в ЕС също предприеха подобни промени. Очаква се след време това да стане масова практика и хиляди души да загубят работата си.
Цялата тази патова ситуация провокира месните комедианти да сътворят огромно количество скечове по темата. Аз лично искрено се забавлявам на английския хумор, който всъщност ми е много любим.
Днес ви предлагам и на вас да се посмеете малко на “неволите” или по-точно волите на една Британия, която иска всичко и нищо: