Течен късмет
 Представете си какво би било, ако късметът не беше просто въпрос на вътрешно усещане, а съвсем реална субстанция, която да използваме, точно когато ни потрябва. Би било чудесно нали? А сега си представете колко скъпа би трябвало да е тя. Със сигурност щеше да бъде недостъпна за нас, обикновените хора, монополизирана от високите етажи на властта. А сега си помислете за какво ще искат да притежават такова съкровище. Със сигурност ще се стигне до безкрайни злоупотреби.
Представете си какво би било, ако късметът не беше просто въпрос на вътрешно усещане, а съвсем реална субстанция, която да използваме, точно когато ни потрябва. Би било чудесно нали? А сега си представете колко скъпа би трябвало да е тя. Със сигурност щеше да бъде недостъпна за нас, обикновените хора, монополизирана от високите етажи на властта. А сега си помислете за какво ще искат да притежават такова съкровище. Със сигурност ще се стигне до безкрайни злоупотреби.
Но да погледнем за малко отново в ниското: Имах една приятелка, която ми казваше „Стискай ми палци“ дори за най-малкото нещо – преди изпит, преди среща с момче, преди пътуване, преди да отиде да си купи роклята, която преди седмица харесала в магазина. И сега отново: ако бледите и обикновени люде имахме наистина малко шишенце с течен късмет, за такива злободневни неща ли бихме го използвали? Толкова ли са елементарни мечтите ни и толкова ли е слаба вярата ни в собствените ни способности. Мисля, си че около 80% от хората биха отговорили „Да“. Разбира се бягството от трудното е присъщо на всеки, а комплексите и ниската самооценка са още по-често срещани български черти.
Напоследък ми прави впечатление, че повечето хора, също като приятелката ми, трудно се доверяват на себе си и предпочитат да оставят всичко на „случайността“, отколкото да впрегнат усилия за постигането на някаква цел.
Затова по-добре, че няма течни дозички късмет, иначе… хм, ами щяхме да побъркаме Съдбата.
Leave a Comment