Премахването на единната сметка

edinnaСъс сигурност повечето от вас вече са чули или прочели в медиите, че от 1 март отпада така наречената единна сметка. Аз неведнъж съм писала за неудобствата, които въвеждането й преди година-две създаде пред много хора, днес пък ще пиша за неудобството, което ще създаде премахването й. Заради което може би ще ме обвините в непоследователност – но не е така. Просто смятам, че и едното, и другото решение са крайни. Когато се вземат подобни решения трябва да се има предвид, че над всичко трябва да стои удобството на данъкоплатеца, тоест на всички нас.

Преди да изложа опасенията си, нека припомня какво представляваше тази сметка и пред какви неволи изправи хората. Най-общо казано, тази сметка обединяваше всички плащания към бюджета, без значение дали са за здравни, социални или каквито и да е осигуровки. Пишеш я на платежното, пишеш си името и ЕГН или идентификационния номер на фирмата – и парите, които превеждаш, отиват за погасяване на най-старите ти задължения, после на лихвите и т. н. Логично, възникна проблем и той беше със здравните осигуровки и с хората, които имаха стари задължения към бюджета. Защото, когато такъв човек преведе пари за здраве, те не отиват по предназначение, а за погасяване на стари дългове по други пера. Затова се наложи длъжниците да чакат на едни дълги опашки, за да внесат здравните си осигуровки, и да попълват ежемесечно декларации, че парите, които внасят, са точно за това. За същата тая група обаче това нововъведени имаше и определени предимства – като това, че когато погасяваха неплатените си суми, не се налагаше да попълват отделни платежни, да ползват услугите на счетоводител, който да изчисли лихви и да види към кой период се отнасят дълговете, за да бъде уточнен в платежното. Парите постъпваха в НАП и оттам системата сама ги пренасочваше.

Ей с това последното са свързани опасенията ми. С това, че от 1 март ще заменим лудницата пред гишетата за здравно осигуряване с лудницата пред други гишета. А вероятно и ще ни се наложи да плащаме много повече за такса превод. И за пореден път чисто по български ще обърнем смисъла на старата поговорка във: всяко добро – за зло.

 

Google+ Comments