Паметник на българския емигрант
 Сигурно много от вас са се чудили как години наред българите оцеляваме и успяваме да поддържаме горе-долу приличен стандарт, при положение, че доходите ни са толкова ниски, често недостатъчни даже и за чисто физическото съществуване на голяма част от хората. Сигурно всеки от вас има близки, роднини или познати пенсионери с пенсия от по двеста лева, от които поне сто отиват за лекарства – какво остава за ток, вода, храна?! И защо само пенсионерите – повечето от работещите също го правят за жълти стотинки, които в никакъв случай не могат да осигурят един задоволителен стандарт на живот. Откъде тогава са ни скъпите плазми, големите хладилници и другата модерна техника, за която говори премиерът Борисов, когато се опитва да ни обясни, че сме много добре и не сме бедни? Да е от кражби, не е, щото тя държавата е толкова оглозгана вече от приватизации и всякакви видове узаконени и не толкова кражби, че не остана нищо за крадене.  Просто е. Оцеляваме с парите, които ни пращат близки и роднини, работещи в чужбина – с друга дума емигрантите. Оказа се, че те са най-големият инвеститор в българската икономика. Затова – предлагам да спрем до обвиняваме хората, напуснали страната ни, за да търсят по-достоен и смислен живот за себе си и за семействата си, и да ги наричаме родоотстъпници. Те, така да се каже, не са там, за да работят само за собствения си финансов и житейски просперитет, а и за нашето физическо оцеляване. Дано благодарното потомство оцени тази саможертва и в едни по-добри финансови времена да спастри някой лев за паметник на българския емигрант, пренесъл народа ни на гърба си през годините на тежката финансова криза.
Сигурно много от вас са се чудили как години наред българите оцеляваме и успяваме да поддържаме горе-долу приличен стандарт, при положение, че доходите ни са толкова ниски, често недостатъчни даже и за чисто физическото съществуване на голяма част от хората. Сигурно всеки от вас има близки, роднини или познати пенсионери с пенсия от по двеста лева, от които поне сто отиват за лекарства – какво остава за ток, вода, храна?! И защо само пенсионерите – повечето от работещите също го правят за жълти стотинки, които в никакъв случай не могат да осигурят един задоволителен стандарт на живот. Откъде тогава са ни скъпите плазми, големите хладилници и другата модерна техника, за която говори премиерът Борисов, когато се опитва да ни обясни, че сме много добре и не сме бедни? Да е от кражби, не е, щото тя държавата е толкова оглозгана вече от приватизации и всякакви видове узаконени и не толкова кражби, че не остана нищо за крадене.  Просто е. Оцеляваме с парите, които ни пращат близки и роднини, работещи в чужбина – с друга дума емигрантите. Оказа се, че те са най-големият инвеститор в българската икономика. Затова – предлагам да спрем до обвиняваме хората, напуснали страната ни, за да търсят по-достоен и смислен живот за себе си и за семействата си, и да ги наричаме родоотстъпници. Те, така да се каже, не са там, за да работят само за собствения си финансов и житейски просперитет, а и за нашето физическо оцеляване. Дано благодарното потомство оцени тази саможертва и в едни по-добри финансови времена да спастри някой лев за паметник на българския емигрант, пренесъл народа ни на гърба си през годините на тежката финансова криза.
Leave a Comment