Пак за БДЖ
Скоро да сте чели нещо за БДЖ? Едва ли! След стачката на железничарите и последвалите от страна на управляващите обещания за сериозни реформи, днес отново се мълчи по темата – не роптаят работниците, не се чува да текат и така очакваните от всички промени в тази закостеняла система. Което ме навежда на мисълта, че това е поредното правителство, което си купува комфорта на управление – без стачки и протести – със съглашателство. И това дава ясна картинка на пътя, по който се е стигнало до плачевното състояние, до което са докарани в момента Българските държавни железници. Точно така са процедирали през годините редица правителства. Плахи опити за реформи и промяна в системата, последвани от натиск от страна на синдикати под формата на заплахи за протести и стачки, за да се запазят често неуплътнени работни места и сладки длъжности, уплаха от страна на управляващите за падащ рейтинг и размирици и прекратяване на плахите опити за промяна. Ето така се е стигнало до днешното положение. Като прибавим към това и факта, че на всякакви нива в системата – и много високи, и много ниски – всеки е присвоявал, каквото е могъл, защото в разграден двор без правила лесно се краде – нещата си идват на мястото. И ви гарантирам, че до края на мандата на това управление за проблема БДЖ повече 
няма да чуете. За него ще си припомним в началото на нечий друг мандат, а резултатите от това припомняне вероятно няма да са с нищо по-различни от сегашните. А междувременно ние, данъкоплатците, ще плащаме за несъстоялата се реформа в държавните ни железници.