Минното поле ВМЗ – Сопот

За тези, които следят новините, и знаят пристрастията ми към окаяното състояние на държавните предприятия, сигурно няма да е изненада, че ще днес ще пиша за ВМЗ – Сопот. Факт са забавените заплати, факт е тежкото финансово състояние на предприятието, логични са и протестните действия на работещите там. Става въпрос за няколко хиляди души, някои от които семейства. Нещо като БДЖ – подобно, защото ,оказва се, държавата не е добър стопанин. Защото, ако беше добър стопанин, досега щеше или да е намерила пазари за продукцията на завода, или пък да е преориентирала производството към друг вид продукция, за която могат да се намерят пазари. Ясно е, че ще се върви към приватизация. Въпросът обаче е кой ще приватизира предприятието и какво ще прави с него. Дали ще инвестира средства, ще модернизира предприятието и ще осигури договори, работа и редовни заплати за хилядите, работещи там, или както вече се е случвало с други приватизирани предприятия, ще продаде завода за скрап?! Аз ли съм песимистка, но ми се струва, че вторият вариант е много по-вероятен. Само че, макар на пръв поглед случаят с ВМЗ да изглежда същия като с БДЖ и много други предприятия, всъщност той е много по-различен. Различното е, че там не се произвеждат услуги или път тигани, там се произвеждат оръжия и обстановката не метафорично, а в буквалния смисъл на думата е взривоопасна. Така че управляващите наистина трябва да стъпват като в минно поле при решаването на казуса ВМЗ – Сопот, защото то полето наистина си е такова. А знаете какво се случва в минно поле при една погрешна стъпка.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *