Кризата и трудовият стаж
От години се говори за това, че размерът на пенсиите в България е обидно малък. И то си е така – хора, които години наред са работили, без да спират (защото понятието безработица в онези години беше непознато), плащали са съвестно данъци и осигуровки, в момента са поставени на ръба на оцеляването. Мисля си обаче, че размерът на днешните пенсии ще се окаже мечта за днешните работещи, които ще трябва се пенсионират след двайсет, трийсет до четирийсет години – ако въобще доживеят до пенсионна възраст и ако имат съответните точки. А точки, както знаете, се трупат освен с възрастта и с отработените години. Едва ли някой си дава сметка колко фатални за трудовия стаж на тези българи ще се окажат последните години на икономическа рецесия. Притиснати до стената, голяма част от фирмите или излязоха в сивия сектор, или ако са на светло, измислят хиляди начини, за да спестят от социални осигуровки за сметка на работниците си. Тъкмо се научихме да изискваме реални трудови договори, и при разразилата се безработица масово хората се съгласяват да работят или въобще без договор, или пък да ги осигуряват на доход, много по-нисък от реалния, само и само да могат да заработват някакви пари и да изхранват семействата си. И тежката последица от това няма да е продъненият в момента държавен бюджет – историята учи, че държавният бюджет винаги го закърпват по някакъв начин. Тежкото ще дойде след години за тия, не малко на брой българи, за които събирането на точки за пенсиониране ще се окаже мисия невъзможна.