Европейски абсурди
Платих 12 евро за едно капучино в Брюксел. Не, не е в заведение с три звезди „Мишлен“, а в нормално кафене до гарата. Поредното доказателство, че туризмът в Европа е станал вид доброволна финансова екзекуция.
За сравнение, в София ще изпиеш две такива кафета за същата сума, като ще ти останат и пари за баничка. Разбира се, баничката тук е друга бира – мазна, направена от кори, дето ги тънкат, докато приличат на найлоново фолио. Но пак е баничка.
В Брюксел пък всичко е „концепция“. Кафето е с „ароматно преживяване“, захарта е био и „етично добита“, а млякото е „алтернативно“. Всичко е „устойчиво“, „вдъхновяващо“ и „иновативно“. И ужасно скъпо.
Опитах се да разбера логиката. Попитах баристата дали кафето е от специална, рядка порода кафеени зърна, отглеждани на ръба на вулкан от девствени монахини. Отговорът беше уклончив, но изводът си го направих – плащаш за бранда, за локацията и за това, че си в „европейската столица“. А може и просто да са решили, че туристите са ходещи банкомати.
Не съм против хубавото кафе. Напротив. Но когато цената му надхвърля нормалните граници, започва да прилича на подигравка. Европейският съюз постоянно ни обяснява как ще ни помогне да живеем по-добре, а в същото време допуска подобни ценови абсурди.
В крайна сметка, туризмът трябва да е удоволствие, а не начин да те издоят до стотинка. И ако искате истинско кафе на нормална цена, по-добре останете в България. Ще ви е по-евтино и по-вкусно.
Благодаря ти за споделеното преживяване! Много е вярно това за „ароматното преживяване“ – при последното ми пътуване в Италия кафето беше 6 евро, но поне беше силно и истинско, а не някаква безвкусна течност в голяма чаша. Мисля, че оттук нататък ще започна да си нося термосче и пакетче разтворимо кафе, когато ходя на път.
И аз веднъж в Копенхаген си поръчах капучино за 6 евро и се оказа, че е чаша топло мляко с лека нотка на кафе. Казаха ми, че било „алтернативна рецепта“ и че така се подчертавала текстурата на млякото. Ужасно е, когато плащаш за концепция вместо за кафе.
Преди време в Барселона платих 8 евро за едно айс кафе в стъклена чаша, която после трябваше да върна на касата. Дори в София не са ми искали депозит за чаша кафе. Точно това ми напомни – не е само в Брюксел, цяла Западна Европа изглежда се е опитала да продава въздух.
Истината е, че вече и аз съм попадала на подобни цени в чужбина, особено в Западна Европа. 12 евро за кафе си е цял месечен бюджет за обяд на дете в България. Като добавим и това „био“, „етично добито“ и „устойчиво“, дето звучи добре, но само вдига сметката, човек се чуди дали не е по-добре да си носи термос. Според мен статията ще е полезна за всеки, който пътува често или мисли да се мести в чужбина — да знае какво го чака.