Държави без достъп до криптовалути
Все по-често в ежедневието ни започваме да използваме думата криптовалута. Около мен даже е на дневен ред биткойн или пък друга виртуална единица. Аз си мисля, че колкото повече Ги използваме като думи, толкова повече ще започнат да навлизат и материално в ежедневието ни.
В България към момента няма предприета политика на въвеждане на онлайн валути или за развитие на блокчейн технологии. Но това не пречи на много хора да се интересуват и да инвестират. Положителното е, че имат тази свобода, защото на много други места я няма.
Ще ви дам пример с няколко държави, в които е забранено използването на криптовалути. Някои от тях могат да ви изненадат с основанията си.
Една от често срещаните причини за ограничаване на онлайн валутите е възможността за пране на пари и финансиране на терористични организации. По този параграф променят законодателствата си Алжир, Боливия и Гана.
В Китай пък смятат да въведат своя валута в крипто вариант и купуването на други валути от народа не влиза в доброто ѝ позициониране на пазара. Затова към момента населението там не може да борави с други онлайн разплащателни средства.
Интересен е примерът с Иран, които забраняват със закон криптовалутите, но само търгуването с тях. Същност страната е един от най-големите производители чрез копаене на валута. Даже имат стратегия, която да предоставя електричество на по-достъпни цени. По този начин се получава парадоксът, че могат да ги добиват, но не и да ги ползват.
Завършвам и с факта, че Северна Македония и Косово също са сред страните, в чието законодателство все още не е прието боравенето с криптоединици. Още такива са Колумбия, Мексико, Индонезия, Египет, Ирак, Турция и Виетнам.