Бизнес със здравето на хората

zdraveДоскоро си мислех, че сме пропуснали последните 25 години от развитието си. В навечерието на Великден обаче виждам, че съм в голяма грешка. Не двадесет и пет, петдесет години назад сме. Сигурно вече се чудите как точно съм изчислила изоставането. Ами не беше сложно – по възрастта на агнешкото, което някои от нас ще сложат на трапезата си за празника.

След хиляди скандали с ниското качество на храната, която се продава в търговската мрежа, след тоновете палмови продукти, които изядохме вместо сирене през годините, след десетгодишните аржентински пилешки дробчета, които доскоро се подвизаваха във фризерите на магазините, дошли директно от държавния резерв на южноамериканската страна, след гъгривия боб, който раздаваха само преди година на социално слаби българи, сме на път отново да поставим рекорд. По медиите излезе информация, че предприемчиви български търговци пак са изпразнили нечии държавни запаси, този път от агнешко. Агнешко, ама не в оня смисъл, в който сме свикнали да употребяваме тая дума, когато става дума за нещо младо, свежо, а точно обратното – месо, което е замразено преди петдесет години. Не е за вярване, ама звучи толкова невероятно, че даже и фантазията на драскачите от жълтите вестници не е в състояние да сътвори подобна измислица. С две думи – истина е. И за пореден път някой ще напълни джобовете си – за сметка на нашето здраве. С аргумент – оная култова реплика от “Господари на ефира” за един гълъб: ама той умрял.

Да, агнето и без това е умряло – какво значение има дали вчера или преди пет десетилетия. На фона на хилядолетната човешка история някакви си петдесет години са си като един миг. Дребнаво е да го правим на въпрос.

Да ви е сладко!

 

 

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *