Бели стихове
В тях привидно няма рима. Няма ямбове и мори. Но смисъла на думите и ритъма, са това, което формират стихотворението и го правят толкова силно и въздействащо.
Всъщност в белите стихове има ямб, който се нарича “бял ямб”. Но това няма абсолютно никакво значение, защото стихотворението е сила. Сила на духа, емоцията и чувствата. Изразена и изписана с ритмиката на сърцето.
Много хора не разбират… дори не харесват стихотворенията. Те не могат да ги трогнат и да стигнат до тях. Може би защото не чуват ритъма им, не усещат пулса им. Това е въпрос на себепознание, познание на околните, познание на света, който ни заобикаля. Сърцето им бие с различна честота и просто се разминават.
При земетресенията и строителството е важно честотата на трептене на сградата да не съвпадне с честотата на трептене на земята, защото тогава сградата пада.
Така е и с поезията. Когато ритъмът ѝ влезе в синхрон с нашия, просто се засилва, ускорява и събаря всички прегради пред емоциите и чувствата.
Та така и аз съм в плен на поезията, която ме разрушава и разтреперва, а когато вдигна поглед от буквите… светът сякаш е изчистен от баналността си и темерутското си отношение към всичко.