Приемане без примиряване в работния екип
„Имаш ли решителността да свършиш нещо, то вече е свършено.“
Представете си, че учите едно дете как да кара колело. То ще се колебае, ще се клатушка, ще пада. Въпреки това, едва ли ще му кажете, че никога няма да се научи и едва ли ще се примирите с временните му неуспехи.
Ще ги приемете, но без да се примирите. Приемането означава, че вървите с темпото на детето и приемате неговата скорост на развитие. И отново – без да се отказвате и без да се примирявате. Не се примирявате, защото временните неуспехи са точно такива – временни. С достатъчно желание, упоритост и дисциплина, детето ще се научи да кара колело – както се е научил и всеки възрастен.
Но какво се случва в работните екипи, когато хората преминават през временни неуспехи?
Доста често мениджърите им не ги приемат. Не приемат неуспехите, не приемат и самите хора с временните неуспехи.
Какво има, когато няма приемане?
Когато няма приемане, има обвинения, осъждане и абдикиране. От почвата на обвиненията и осъждането поникват страхове, неувереност и желание за бягство. Никой разумен мениджър не желае да развива тези неща у хората си. Но въпреки това, те се появяват, именно заради мениджърите, които все още не намират правилния начин да създадат правилна почва.
Едно важно допълнение – приемането като мениджър е нещо, което правите заради вас, а не заради някой друг. Този здравословен егоизъм ви е нужен, за да не влизате в ролята на мъченика, който помага, подкрепя и приема всички, за да се чувстват добре и достатъчни.
Не, преките и скорошни ползи от приемането са за другата страна – тя получава окуражаване, опит и увереност. Но индиректните и дългосрочни ползи са за приемащите без примиряване мениджъри – те получават удовлетворението от добре свършена работа и постигнатите резултати. Не веднага. Но винаги.
А ти от кой тип мениджър си?