За личните лекари и левчето
Предполагам, вече знаете, че от началото на годината пенсионерите ще плащат за посещение при джипито не както беше досега 1% от минималната работна заплата, а фиксирана сума – един лев. Това беше част от социалните мерки на правителството Орешарски. Подкрепям точно тази мярка, защото за мнозина разликата от два лева, която се получава, може да изглежда пренебрежимо малка. Тя със сигурност обаче не е такава за възрастен човек, който е с месечен доход от 200-300 лева, една голяма част от които дава за лекарства, и на когото се налага поне два-три пъти месечно да посещава личния си лекар.
Та в тая връзка преди дни срещам една съседка от блока – не се бяхме виждали отпреди празниците. Честитихме си новата година и разговорът мина в традиционното русло – времето, здравето. Е, във връзка с последното стана дума и за жеста на правителството. Жената вика: хубаво, ама моята лекарка е една особена, ще почне да ме гледа накриво, че й оставям само един лев. С две думи сподели, че ще продължи да й оставя толкова, колкото до момента.
Затова реших да драсна тези няколко реда за всички онези възрастни хора, които си мислят, че разликата от два лева ще излезе от джоба на семейните им лекари и по тази причина ще се чувстват неудобно и неловко. Тези пари ще бъдат възстановявани от Здравната каса и това е ясно казано още когато се приемаше промяната. Друг е въпросът, че за да възстановят на даден медик 2 лева, все пак се налага той да отчете, че е прибрал един, тоест да издаде касова бележка. А на мен подобно нещо не ми се е случвало от години.