За европейските проекти
Eдва ли ще ви учудя с евроскептицизма, който ще ви лъхне от днешния ми материал. Така де, не за пръв път отправям недоверчив поглед към Европа и към не особено смислените начини, по които харчи парите на общността. И друг път съм казвала, че с ограниченията, порядките и квотите, които се опитват да ни наложат, ни връщат години назад – към плановата икономика от социализма. Което, както историята е показала, няма как да доведе до добър край.
Днес обаче ще обвържа финансовите недомислия на Европейския съюз с културната му политика. И по-конкретно с една инициатива или проект, известен под името Европейска столица на културата. Какво най-общо казано представлява тази инициатива. По строго определени критерии и след доста сериозни сита, които минават кандидатите, докато защитя домакинството и проектите си, един град печели титлата. И към него и региона около него се изливат милиони евро – за инфраструктура, която да е подходяща за пищната интернационална културна програма, за различни мултинационални проекти, свързани с образование, култура, изкуство, спорт и т. н. Ще кажете каква е идеята и какъв е смисълът да се изсипват толкова много пари. Казват, идеята била да ни създадат усещането, че живеем в общ дом. Да ни накарат да се почувстваме близки в националните, етническите и социалните си различия с гражданите от другите страни на Съюза.
Безумно ми звучи тази логика, честно ви казвам. Защото наистина не виждам как чрез културата ще се усетим близки, когато икономическите разлики и стандартът ни на живот постоянно ни отдалечават от братята европейци. Сигурна съм, че ще прозвучи изключително еретично, но пък е съвършено вярно – нека Европейският съюз да ни помогне да се почувстваме близки в доходите си, културното, емоционалното и всякакво друго сближаване ще си го направим сами.