Каква я мислихме, каква стана
Няма да коментирам политическата ситуация като такава, а в логиката на блога ми – като икономически рефлекс, или популярно казано как се отразява очевидната нестабилност във всяка една посока на държавния ни живот в момента на икономиката. Вероятно статистическата наука ще се изкаже по-компетентно и с цифри по въпроса, аз обаче като един средностатистически гражданин и още по средно разбиращ от икономика човек ще направя заключения на базата на лични впечатления и разговори. И може би ще се окажат по-верни, защото, както е казал класикът: Теорията, драги мой, е сива, зелено е дървото на живота.
Та към житейските реалности. Бизнесът в момента е застинал. Допреди месец казваха, че е в режим на изчакване, което все пак носеше известна доза оптимизъм за нещо хубаво, което може да се случи. Дали с плана “Сидеров”, или с плана “Орешарски” – но надежда имаше – и у обикновените хора и у тези, които създават добавената стойност. Реалностите обаче, както често се случва в последните 20-тина години, убиват даже и най-обикновените ни, непретенциозни и напълно изпълними мечти. Днес парализата в икономиката е пълна.
Обяснимо. Обществото ни в момента живее в поне няколко паралелни реалности – една с мъфините и кафетата по площадите, друга с блокадите на областни управи, трета с контрапротести в подкрепа на правителството, четвърта, нямаща нищо общо с дневния ред на първите – в парламента. И една-единствена, която е абсолютно необходима и може да оправи нещата, но тотално липсваща – реалността на смелите и смислени икономически реформи, реалността, която не подменя нуждата от спешни решения в сферата на изработените доходи с подарени четири-пет лева над пенсиите или четиридесет-петдесет върху ма
Резултатът от четири подменени реалности и една напълно отсъстваща – все по-затъваща икономика. Докога!?йчинските.