Единната сметка
Сигурно, щом четете моя блог, се интересувате от финансови дела и сте чули за новата единна сметка, която изправи на нокти доста хора. И новите правила за погасяване на дългове. Нещо като римското право – пръв по време, пръв по право. Само че интерпретирано финансово. Което ще рече, че ако внесеш някакви пари за нещо в държавата те отиват в единната сметка и се погасява най-старото ти задължение. Така може да се окаже, че плащаш осигуровки за здраве, но си здравно неосигурен, защото парите не са отишли по това перо, а са отишли примерно за погасяване на данък, който не си платил преди две години. Не си го платил не защото не си искал, а защото по време на криза много хора просто не могат, още повече ако са безработни. Та какво се получава с новата единна сметка. Отива тоя безработен човек със стари дългове към държавата да си плати здравните осигуровки и те му дръпват парите за данъка. Надигнаха глас естествено хората срещу тая висша несправедливост и недомислица. И казаха от НАП парите за здравни осигуровки няма да се пипат, ще си отиват по предназначение, но за това трябва да подаваш специална декларация в НАП всеки месец, че парите са внесени точно за здраве. Може да минеш и с една декларация, ако обаче платиш накуп всичките осигуровки. Каква е логиката – първо, не знаеш колко време ще си безработен, и второ откъде у един безработен пари да плати накуп. Което значи едно-единствено нещо. Не, две неща: всеки месец бумащина и опашки за безработния и второто – отчитане на дейност за държавните чиновници.