За довиждане
След около шест месеца са парламентарните избори. Един бог знае какво ще се случи на тях, при положение, че всяка социологическа агенция вади резултати, удобни на този, който й плаща. Почти сигурно е обаче, че това правителство или няма да управлява в следващите четири години, или поне няма да го прави само. Според мене много по-вероятно е първото. Та съвсем реална перспектива е в началото на юли да си кажем довиждане с това управление. Обикновено на изпроводяк всеки гледа да покаже най-доброто от себе си. Не и това правителство. След като в началото на мандата си удариха сериозно бизнеса с вдигането на социалните осигуровки, което се оказа непосилно бреме за много фирми, особено малки и дребни, и резултатите не закъсняха – много от тях фалираха. Сега, в края на мандата си, управляващите казват довиждане на оживелия български бизнес с нова осигурителна секира. От първи януари управителите на дружества ще трябва задължително да се осигуряват като такива, на една доста висока основа. Като се има предвид, че ЕТ отдавна не е предпочитана форма за фирмена организация, и като се има предвид, че след облекчаването на режима за регистрация на ЕООД и ООД много хора предпочетоха да изберат този вариант за фирмите си, можем да си представим какъв огромен дял от българските фирми засяга тази мярка. ЕООД на практика може да е фирма, чиято основна дейност е продаване на пуканки на подвижна количка, и управителят на ЕООД-то може да е продавачът на пуканките. Не може, а си е така. В условията на криза – тежка и продължителна – повечето управители на фирми не са такива, а са си работници. Не и в главите на управляващите. Затова ще си платят за престижните длъжности, които заемат, поне по документи. А управляващите, дай боже, в началото на лятото да си платят за геноцида над българския бизнес.