Държавата като спонсор и на съдиите
Предполагам, всички си спомняте съвсем пресния случай, когато Висшият съдебен съвет уволни дисциплинарно съдийката Мирослава Тодорова с мотива за рекордно забавени дела. Аз не съм много навътре в съдебните работи и затова тогава си помислих, че истинските причини са единствено политически, тъй като съдия Тодорова си беше позволила да заведе дело за клевета срещу министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. И щях да продължавам да си мисля, че този акт е съвсем несправедлив и прилича на лов на вещици, ако тия дни не ми се беше случило нещо. Бях до банката да тегля определена сума, която ми трябваше за ненадейно възникнали разходи, и срещам там бивш мой наемодател – преди години ползвах негово помещение. Та от дума на дума стана ясно, че бил да тегли пари, които му били преведени от държавата, понеже я осъдил в Страсбург за забавено около десет години решение по дело – говорим за обезщетение почти 10 000 евро. Накратко да обясня за какво става въпрос – бившият ми хазяин водеше дело срещу сина си и дъщеря си от първия брак за делба на някакво движимо и недвижимо имущество. Дело, което продължило около десет години. Та така осъдил той държавата за това забавяне, сега от Страсбург нареждат на държавата да му плати обезщетение. Та мисълта ми е, че съдиите няма защо да роптаят. Очевидно държавата ги спонсорира. Веднъж, като им плаща заплата за несвършена работа, втори пък, като плаща обезщетенията на потърпевшите от тяхното безхаберие.