Паметник на българския емигрант
Сигурно много от вас са се чудили как години наред българите оцеляваме и успяваме да поддържаме горе-долу приличен стандарт, при положение, че доходите ни са толкова ниски, често недостатъчни даже и за чисто физическото съществуване на голяма част от хората. Сигурно всеки от вас има близки, роднини или познати пенсионери с пенсия от по двеста лева, от които поне сто отиват за лекарства – какво остава за ток, вода, храна?! И защо само пенсионерите – повечето от работещите също го правят за жълти стотинки, които в никакъв случай не могат да осигурят един задоволителен стандарт на живот. Откъде тогава са ни скъпите плазми, големите хладилници и другата модерна техника, за която говори премиерът Борисов, когато се опитва да ни обясни, че сме много добре и не сме бедни? Да е от кражби, не е, щото тя държавата е толкова оглозгана вече от приватизации и всякакви видове узаконени и не толкова кражби, че не остана нищо за крадене. Просто е. Оцеляваме с парите, които ни пращат близки и роднини, работещи в чужбина – с друга дума емигрантите. Оказа се, че те са най-големият инвеститор в българската икономика. Затова – предлагам да спрем до обвиняваме хората, напуснали страната ни, за да търсят по-достоен и смислен живот за себе си и за семействата си, и да ги наричаме родоотстъпници. Те, така да се каже, не са там, за да работят само за собствения си финансов и житейски просперитет, а и за нашето физическо оцеляване. Дано благодарното потомство оцени тази саможертва и в едни по-добри финансови времена да спастри някой лев за паметник на българския емигрант, пренесъл народа ни на гърба си през годините на тежката финансова криза.