Платих 12 евро за едно капучино в Брюксел. Не, не е в заведение с три звезди „Мишлен“, а в нормално кафене до гарата. Поредното доказателство, че туризмът в Европа е станал вид доброволна финансова екзекуция.

За сравнение, в София ще изпиеш две такива кафета за същата сума, като ще ти останат и пари за баничка. Разбира се, баничката тук е друга бира – мазна, направена от кори, дето ги тънкат, докато приличат на найлоново фолио. Но пак е баничка.

В Брюксел пък всичко е „концепция“. Кафето е с „ароматно преживяване“, захарта е био и „етично добита“, а млякото е „алтернативно“. Всичко е „устойчиво“, „вдъхновяващо“ и „иновативно“. И ужасно скъпо.

Опитах се да разбера логиката. Попитах баристата дали кафето е от специална, рядка порода кафеени зърна, отглеждани на ръба на вулкан от девствени монахини. Отговорът беше уклончив, но изводът си го направих – плащаш за бранда, за локацията и за това, че си в „европейската столица“. А може и просто да са решили, че туристите са ходещи банкомати.

Не съм против хубавото кафе. Напротив. Но когато цената му надхвърля нормалните граници, започва да прилича на подигравка. Европейският съюз постоянно ни обяснява как ще ни помогне да живеем по-добре, а в същото време допуска подобни ценови абсурди.

В крайна сметка, туризмът трябва да е удоволствие, а не начин да те издоят до стотинка. И ако искате истинско кафе на нормална цена, по-добре останете в България. Ще ви е по-евтино и по-вкусно.