Дигиталната държава е просто поредният абонамент, който не можеш да спреш. Една административна услуга уж е безплатна, но реално плащаш за нея не с пари, а с нерви – с вечния софтуерен дерт, паролите и постоянните ъпдейти. Гледам как лентата на зареждане на някаква е-услуга се влачи и осъзнавам: аз не съм просто потребител, а абонат на една безкрайна поддръжка.

Преди години, ако ми се налагаше да отида в служба, знаех какво ме чака: опашка, един чиновник и лист хартия. Беше бавно, достъпно и аналогово, но имаше една важна черта – случаят приключваше. Днес, когато пусна телефона, за да проверя нещо, дигитализацията се оказва не премахване на разходите, а тяхно преопаковане.

Разликата не е в удобството, а в невидимите разходи. Преди държавата имаше свои архиви – тежки, физически, но собствени. Сега всичко е в облака, на лиценз. Класическият преход от собственост към абонамент. Когато държавата „дигитализира“, тя просто прехвърля поддръжката към частни облаци и софтуерни фирми. Тези разходи не са еднократни, а постоянни – скриват се в бюджета като „поддръжка“ и „лицензионни такси“, които всяка година се подновяват, без гражданите да усетят промяната.

Видях го ясно, когато се опитах да проследя разходите за една „умна“ система за градско управление. Вместо трайна инфраструктура – плащаш за достъп. Същият модел като при стрийминг платформите, само че там избираш, а тук нямаш избор. Мога да се дразня на интерфейса, но не мога да се откажа от абонамента си към държавата, защото без него не мога да функционирам като гражданин.

Бизнесът го знае отлично. Дигитализацията е инструмент за създаване на нови пазари за софтуерните гиганти, които продават „удобство“ на държавата и ѝ трупат безкрайни месечни сметки. Това не е модернизация, а превръщане на държавния бюджет в поредица от постоянни разходи. Вместо да се борим с хаоса на хартията, го превръщаме в цифров хаос, който изисква вечно „обновяване“.

Всичко това е под прикритието на прогреса. Чуваме „дигитална трансформация“ и си мислим за по-малко опашки, но рядко за по-големите сметки за лицензи и облаци, които ще се плащат с нашите данъци десетилетия напред. Дигиталната администрация не решава проблема с разходите – просто ги прави невидими и необратими. Бъдещето е в безкрайното плащане на малки такси за услуги, които някога са били държавна функция.