Джипове и самолети
Май не за първи път се захващам да пиша за Европейския съюз, милионите които излива в България по различни проекти и в крайна сметка малцината, които успяват да се облажат от тях. Не за първи път ще спомена и за неравнопоставеното положение на регионите у нас – все по-категорично и отчетливо оформящите се сравнително богати и с развит бизнес райони, с възможност за намиране на работа и препитание и такива, в които последното е мисия невъзможна, което в крайна сметка води до пълното им обедняване и обезлюдяване.
Неравномерното развитие на различни части от страната, разбира се, съвсем не е само в нашата страна, има го по целия свят, има го и в редица европейски страни. И отчитайки тази тенденция европарламента постоянно обмисля, приема и щедро финансира различни проекти и програми за равномерно икономическо развитие на регионите. Прави го и за България – по специална програма, която носи същото име. Какво обаче се случва у нас? Истината май я знаем всички, но малцина се наемат публично да я артикулират – е, направи го един от участниците в предаването на Люба Кулезич този уикенд.
В прав текст човекът каза, че у нас от тези еврофондове се облажват много малко хора, при това едни и същи от години, които под паравана на това, че ще развиват селски или екотуризъм прибират едни големи пари, след което, вместо да направят това, за което са взели милиони, си купуват лъскави и скъпи коли, с които уж ще разкарват чужденците по прашните селски пътища. Да, ама не, както обича да казва най-старият действащ български журналист Петко Бочаров – вместо да се калят по села и паланки и да създават поминък и да осигуряват хляб на бедните райони, нашенските герои порят с возилата улиците на столицата и на големите ни градове.
Е, за какво друго може да се сети човек, освен за оная стара българска приказка за виновните, невинните, даването и яденето на баницата…