Демокрация ли?
Седмица-две преди евровота отново станахме свидетели на предизборна търговия. Замириса на кебапчета и на петдесетолевки. И на икономически натиск от страна на крупни работодатели над работниците – общо взето, взето нещата стоят така – или подопечните им гласуват за посочена от чорбаджията партия (често за различните избори и партията е различна), или си стягат торбичката и остават без работа.
Сега, ако си мислите, че става дума за някоя сладка службичка, дето да й трепериш и да те е страх да не я загубиш, не сте познали. Но въпреки това хората треперят, защото там друг поминък няма. Става въпрос за мини Бобов дол. А кажете ми, ако това не е цинизъм, кое е. Да манипулираш и обработваш едни хора, които вадят хляба си по възможно най-трудния, вреден за здравето и рисков за живота им начин. И да ги заплашваш с уволнение, ако не са съгласни да крепят интересите на политическите ти покровители.
Да, точно покровители, защото как без подобна протекция ставаш дерибей в едно населено място. Плащаш с купони вместо с пари и задължаваш същите тези измъчени хора да се редят в магазин – защото само от него могат да пазаруват, – който се зарежда веднъж в месеца и е с рафтове, празни и опоскани като по време на Лукановата и Жан-Виденовата зими и да се карат за килограм месо като аборигени.
Цинизъм. Пълен. И за каква Европа говорим, за какъв европарламент гласуваме, като такова своеволие и безнаказаност няма дори и в страните от Третия свят.