Да изпуснеш питомното, да гониш дивото
Все повече българският политически и икономически живот заприличва на една трагикомедия. Да се чудиш да се смееш ли, да плачеш ли. Реши българското правителство да помогне на закъсалия в кризата роден бизнес и поведе внушителна търговска делегация към Катар. Похвално, само че то и в политиката, и в търговията е като в любовта – за да се случи нещо, трябва да има поне двама, които да го желаят. Оказа се, че в случая единствените желаещи сме ние. Българските бизнесмени така и не видяха очите даже и на един катарски първенец. И се питам, защо ни трябваше навремето да вкарваме политика в бизнеса, да изпуснем питомното, та сега да тичаме да гоним дивото по каменистата пустиня на Катар. Говоря за необятните руски пазари, които години наред поемаха огромни количества от продукцията на леката и тежката ни промишленост, от селскостопанското ни производство. Ние съвсем доброволно в годините на прехода се отказахме, по политически причини, от един наистина огромен, многомилионен и непретенциозен пазар, който беше научен да потребява и харесва българските стоки, отстъпвайки доброволно и без никаква съпротива мястото си на новите им търговски партньори.
Така че, ако българските политици искат да помогнат реално на българския бизнес, е добре да обърнат поглед не към катарските чукаци, а към необятните руски полета и да спрат да робуват на стари политически клишета. Защото в пазарната икономика бизнесът си е бизнес, а другото е лов на вещици, извадени от нафталина.