Читалищата трябва да светят
Малко преди Нова година бях до кварталното читалище да си върна книгите и да си взема нови. Отидох някъде към пет часа следобед – както знаете, зимата по това време направо си е тъмно – гледам и в читалището тъмно и си викам сигурно са съединили почивката между Коледа с тази по Нова година. Като наближих обаче, видях, че е отворено, просто светлините вътре бяха угасени с цел да се пести ток. И предновогодишно ми стана малко криво, защото по това време на годината всичко свети повече от обикновено – като започнеш от модерните и лъскави молове и стигнеш до най-занемарената квартална кръчма. Някак си ми се стори нередно читалището, дето е средище на култура и духовно просветление, да тъне в тъмнина. Че тези културни центрове имат някакъв ограничен бюджет, отпускан от държавата, предполагам е ясно на всеки. И тъй като тези средства със сигурност са много малко, вероятно на библиотекарките им се налага да правят избор между това да закупят една-две книги повече или да пуснат електрическите крушки. По време на икономическа криза да се искат повече пари от държавата, вероятно може, но едва ли има откъде да се вземат. Затова ми се струва добро решение държавата да измисли някакви механизми, с които да даде възможност на читалищата да осъществяват определен вид търговска или друга дейност, откъдето биха могли сами да си набавят допълнителни приходи. Първото нещо, което ми хрумва, е, че на някаква свободна площ може да се направи нещо като кът, в който читателите да подаряват от личните си библиотеки книги, с които могат да се разделят, и тези книги да се продават на някакви минимални цени – пак са някакви приходи, нали. Не че ще са кой знае колко големи, но поне за осветление ще стигнат! Защото си мисля, че може всичко друго в държавата да е на тъмно, но училищата, университетите, храмовете и читалищата трябва да светят!