Базов доход
В страна като нашата, в която никога не е сигурно къде ще се отвори бюджетна дупка, кога ще свършат парите за лекарства и здраве, дали след десетина години ще има с какво да се изплащат пенсиите на все по-увеличаващата се армия от неработещи поради възрастта си хора, вероятно следващата идея ще се стори доста екзотична.
И как няма – като идва от страната на лилавите крави, вкусния шоколад, банките и скъпите часовници. Разбира се, че става въпрос за Швейцария.
Преди дни попаднах на революционна идея, родила се в средите на тамошни политически кръгове – да бъде въведен така нареченият базов доход. Какво ще рече това. Че на всеки пълнолетен и в трудоспособна възраст швейцарски гражданин държавата трябва да осигурява – забележете, без за това да е необходимо той или тя да полагат каквито и да е усилия или обществено полезен труд – сигурен доход в размер на 2000 евро на месец. Сигурна съм, че вече сте зяпнали. Няма да коментираме дали в света има държава, която може да си го позволи. Но ако приемем, че съществува, то това със сигурност ще е точно Швейцария.
Вероятно обаче се питате какво целят като резултат авторите на тази нетрадиционна идея? Целта им е да освободят съзнанието на средния швейцарец от мисълта за сметките за ток, вода, наем, прехрана и така нататък и то да се занимава единствено с това да ражда интересни и печеливши за икономиката идеи. Освен това – казват вносителите на предложението – така компаниите ще са сигурни, че служителите им не работят при тях само защото трябва да се прехранват, а защото искат и ще са далеч по-продуктивни. Което като цяло ще даде изключително положителен ефект върху икономиката на страната.
Честно да ви кажа, не знам колко е осъществима тази идея, по-скоро доколко може да бъде обезпечена финансово. Едно обаче е сигурно – въпреки общоприетото мнение за това, че гладният човек ражда гениални идеи и творби, аз съм сигурна, че той ражда само депресии – включително и икономически. 🙂