Ако говоренето беше злато
Поредният хит излезе тия дни из устата на финансовия ни министър. Златни му уста, както казва народът. Само да беше истина това, което изричат. Според финансовия ни първенец стоките от първа необходимост били поевтинели. Във връзка с тази констатация на министър Дянков у мене се породиха две, по моя преценка съвсем основателни, питания. Първо питане – освен това въпросно посещение на магазините (вероятно пиар акция, която е била съпроводена от така нареченото от Тодор Живков приближаване до народа, разбирай ръкуване с граждани и служители във въпросните магазини) Симеон Дянков друг път стъпвал ли е в магазин. Защото едно такова твърдение може да бъде направено само на базата на сравнение и предполага, че министърът е посетил въпросните магазини в един по-отдалечен във времето момент и сега, посещавайки ги отново, установява, че има промяна на цените в посока надолу. Малко ме съмнява. Не, не е малко, много ме съмнява. Второто ми питане е: Симеон Дянков сигурен ли е, че са намалели цените на тези продукти, които се явяват основни за средния българин – яйца, сирене, хляб, олио, ориз, картофи и други в тоя ред. Да не би да са намалили основните продукти от неговата потребителска кошница – разбирай кралски скариди, черен и червен хайвер, трюфели и други подобни, с които, честно казано, не съм много запозната по обясними причини. Такава ще се окаже работата – не лъже министърът, просто потребителските ни кошници са различни. А иначе, ако празното говорене на Дянков и с-ие ставаше на злато, външния дълг щяхме да погасим, сребърния фонд нямаше да пипаме, а кризата щеше да е далечен спомен.