Държавата на хартия: кога най-сетне ще се дигитализираме?
Дигитализацията на държавната администрация в България се представя от властите като стратегически приоритет от повече от десетилетие. На практика обаче темпът е бавно влачене, белязан от неуспешни търгове, частични внедрявания и липса на координация между институциите. Въпреки че се говори за „електронно управление“ още от 2002 г., днес, през 2025 г., една голяма част от административните услуги все още изискват физическо присъствие, хартиени заявления и чакане по гишета.
Сред успешните примери може да се посочи системата за електронни рецепти, която намали бумащината в здравеопазването и улесни достъпа на пациенти до лекарства. Платформата за електронни винетки също е работещо решение, което замени физическите стикери и намали злоупотребите. Друг добър пример е системата за подаване на данъчни декларации в НАП, която е интуитивна и спестява време и разходи за гражданите и бизнеса.
За разлика от тях, има редица провалени проекти, в които са налети милиони без реален резултат. Един от най-фрапиращите е т.нар. „единен портал за електронни услуги“, който трябваше да централизира достъпа до всички държавни услуги онлайн, но години по-късно продължава да работи с бъгове, несвързани системи и ограничена функционалност. Някои институции все още изискват отпечатан и подписан документ, който да се носи лично, дори след като е подаден електронно. Липсата на единна база данни и на съвместимост между системите на различните ведомства превръща всяка административна услуга в бюрократичен лабиринт.
Забавената дигитализация има пряко икономическо отражение. Забавя се регистрацията на нов бизнес, затруднява се достъпът до услуги, удължават се срокове за разрешителни. Времето е ресурс – когато администрацията работи бавно, това означава загубени пари и възможности. Освен това, непрозрачните, ръчни процеси са идеална среда за корупция. Когато няма ясна следа кой какво прави, кога и защо, подкупът става лесен инструмент за „ускоряване“ на иначе тромавата система.
Какво обаче стои зад този постоянен застой? Отговорът не е само в липсата на експертиза или финанси. България има достъп до европейски средства за дигитализация, но липсва политическа воля. Нереформираната администрация, зависимостта от партийни назначения, както и съпротивата на вътрешни интереси, които печелят от непрозрачността, спъват всяка инициатива. Там, където липсва натиск „отгоре“ за реален резултат, дигитализацията остава само на хартия.
Истинската реформа изисква не просто внедряване на технологии, а разбиване на интереси и навици, които се хранят от аналоговия хаос. Дигитализацията е много повече от компютри – тя е въпрос на воля, структура и контрол. И към момента тези три неща все още ги няма.
