За едни Ленин е жив, за други – умрял
Така завършваше един много стар виц, но освен края му и заключението, което се прави накрая, не мога да се сетя за какво точно ставаше въпрос във вица. А заключението беше, че за едни някои неща в живота са позволени, а за други – не. Сетих се за тоя виц покрай историята с раздадените бонуси, включително и за лична полза, от шефката на Здравната каса Нели Нешева. Че се държа арогантно тази жена, държа се, но който не си е изпускал никога нервите в чрезвичайни ситуации, той да хвърли пръв камък. Стана ми жал за нея, защото тя се оказа бушонът, който ще изгори, а със сигурност не е единствената в държавата, за която Ленин е жив, при положение, че за много голяма част от българския народ, който няма привилегията да работи в някое от ведомствата, където се раздават парични бонуси, Ленин е умрял. Доколкото си спомням, многократно в пресата, при това в сериозната преса, имаше информация за раздадени хиляди левове бонуси в различни звена на държавната администрация. Включително и в структурите, за които отговаря Дянков, макар разпоредбите за строги икономии да са негови. И винаги оправданията за раздадените бонуси са едни – че във въпросните ведомства работят високо квалифицирани кадри, които трябва да бъдат стимулирани по някакъв начин. Аз бих попитала – а в другите структури, където не раздават бонуси, в частния сектор, където възнагражденията не са мърдали, освен надолу, с години заради тежката криза – там да не би да работят папуаси от Нова Гвинея?! Ама така е, като няма кой да им каже, че Ленин е жив…