Минималната работна заплата и социалната справедливост

Posted on May 19, 2012 by ifinance

Какво означава за обикновените хора вдигането на минималната работна заплата с 20 лева? Веднага ви отговарям – нищо. Или ако трябва да сме съвсем точни – нищо хубаво. Някъде по света този акт може и да означава вдигане на доходите на най-бедната част от населението – не и в България. Защото у нас работодателите плащат на принципа кой колкото иска и ако иска, и почти никой не се интересува от това, каква е минималната работна заплата. Тази реалност на пазара на труда в България обезсмисля и основната идея на радетелите за увеличаването на минималната работна заплата, а именно повишаването на социалната справедливост. Обезсмисля я, първо, защото не можем да си купим социална справедливост за 20 лева и, второ, защото как би могло да се повиши нещо, което на този етап е съвсем липсващо. И като изключим това несъстояло се предимство на вдигането на тази измислена единица минимална работна заплата, идват само неудобства и загуби за хората, при това за най-уязвимите. Както знаете, голям брой такси са пряко обвързани с размера на минималната работна заплата, с други думи те са процент от нея. И това, за което иде реч, е таксата за посещение при личен лекар или лекар специалист. На някои повишението от 20 стотинки в тази такса, което се получава, може да се стори смешно малка, за да бъде обсъждана. Да, за хора в активна възраст това наистина е така. Но когато говорим за социална справедливост, трябва да имаме предвид точно най-уязвимите хора – пенсионерите с пенсии около и малко над 100 лева. Ако такъв човек днес мине през два-три кабинета и остави повече отпреди точно колкото за едни хляб, няма как да му обясниш за връзката между социалната справедливост и минималната работна заплата, нали?!

Странджа-Сакар

Posted on May 11, 2012 by ifinance

Спомняте ли си оная безумна идея от годините на развития социализъм с финансови и други социални стимули да се поощрят млади семейства да се заселват в обезлюдените райони на Странджа и Сакар, или така наречената Република на младостта, която се провали с гръм и трясък. Нещо такова се опитват да направят сега управляващите, като изместят част от министерствата и възлови дирекции извън пределите на столицата, в по-малки градове. Мотивите са, от една страна, децентрализация на властта, което е похвално, а, от друга страна, да се създаде поминък и в други части на страната и да се намали стичането на хора в София, която и без това е пренаселена. Намеренията са добри, както по всяка вероятност са били добри и намеренията на авторите на идеята за залюдяването на Странджа и Сакар, но ми се струват също толкова неблагонадеждни и непочиващи на здрава икономическа, пък и по-обща логика. Когато се търси такъв ефект – на по-равномерно заселване – трябва да се стимулират естествените икономически ресурси на дадения район, то е ясно, че хората са там, където има поминък. Защото едно министерство, което ще осигури в най-добрия случай около 200 работни места, а даже и 500 да са, няма как да върне баланса и да подобри финансовия и икономическия климат. Икономиката на тия райони трябва да се стимулира, активно да се привличат инвеститори, на които да се предлагат добри условия, те да произвеждат, да откриват работни места и така нататък. Другото е рекламен балон, който ще се порее във въздуха известно време, да кажем до изборите, пък после, изпълнил мисията си, може пак да хване посока към жълтите павета – с чиновниците в коша.

Пак за БДЖ

Posted on May 5, 2012 by ifinance

Скоро да сте чели нещо за БДЖ? Едва ли! След стачката на железничарите и последвалите от страна на управляващите обещания за сериозни реформи, днес отново се мълчи по темата – не роптаят работниците, не се чува да текат и така очакваните от всички промени в тази закостеняла система. Което ме навежда на мисълта, че това е поредното правителство, което си купува комфорта на управление – без стачки и протести – със съглашателство. И това дава ясна картинка на пътя, по който се е стигнало до плачевното състояние, до което са докарани в момента Българските държавни железници. Точно така са процедирали през годините редица правителства. Плахи опити за реформи и промяна в системата, последвани от натиск от страна на синдикати под формата на заплахи за протести и стачки, за да се запазят често неуплътнени работни места и сладки длъжности, уплаха от страна на управляващите за падащ рейтинг и размирици и прекратяване на плахите опити за промяна. Ето така се е стигнало до днешното положение. Като прибавим към това и факта, че на всякакви нива в системата – и много високи, и много ниски – всеки е присвоявал, каквото е могъл, защото в разграден двор без правила лесно се краде – нещата си идват на мястото. И ви гарантирам, че до края на мандата на това управление за проблема БДЖ повече няма да чуете. За него ще си припомним в началото на нечий друг мандат, а резултатите от това припомняне вероятно няма да са с нищо по-различни от сегашните. А междувременно ние, данъкоплатците, ще плащаме за несъстоялата се реформа в държавните ни железници.

Кризата и трудовият стаж

Posted on April 27, 2012 by ifinance

От години се говори за това, че размерът на пенсиите в България е обидно малък. И то си е така – хора, които години наред са работили, без да спират (защото понятието безработица в онези години беше непознато), плащали са съвестно данъци и осигуровки, в момента са поставени на ръба на оцеляването. Мисля си обаче, че размерът на днешните пенсии ще се окаже мечта за днешните работещи, които ще трябва се пенсионират след двайсет, трийсет до четирийсет години – ако въобще доживеят до пенсионна възраст и ако имат съответните точки. А точки, както знаете, се трупат освен с възрастта и с отработените години. Едва ли някой си дава сметка колко фатални за трудовия стаж на тези българи ще се окажат последните години на икономическа рецесия. Притиснати до стената, голяма част от фирмите или излязоха в сивия сектор, или ако са на светло, измислят хиляди начини, за да спестят от социални осигуровки за сметка на работниците си. Тъкмо се научихме да изискваме реални трудови договори, и при разразилата се безработица масово хората се съгласяват да работят или въобще без договор, или пък да ги осигуряват на доход, много по-нисък от реалния, само и само да могат да заработват някакви пари и да изхранват семействата си. И тежката последица от това няма да е продъненият в момента държавен бюджет – историята учи, че държавният бюджет винаги го закърпват по някакъв начин. Тежкото ще дойде след години за тия, не малко на брой българи, за които събирането на точки за пенсиониране ще се окаже мисия невъзможна.

Ден година храни

Posted on April 19, 2012 by ifinance

Днес ще поразсъждавам върху значението на българската поговорка ден година храни и върху тълкуванието, което от години насам й правят българските търговци и производители по празници. Повод ми дадоха отминаващите вече великденски дни и традиционното за нашия пазар покачване на цените на продуктите, които слагаме задължително на нашата великденска трапеза – яйца, козунак, зелена салата и агнешко. Няма нищо лошо в това празничните дни, когато действително всеки отпуска кесията си и не пести за празничната трапеза, да са дни, в които търговците да реализират добри печалби, печалби, с които да компенсират слабите периоди през годината – нормално е все пак са празници. Българските търговци обаче тълкуват тази поговорка в смисъл да ударим кьоравото, да си оправим скъсаното положение за един ден, покачвайки необосновано цените точно в предпразничните дни и разчитайки на факта, че така или иначе хората нямат избор и ще купуват, а то избор наистина няма, защото няма сред търговците изключение от това правило. И това не е практика само по Великден, случва се при всеки по-голям празник през годината. В търговията по български увеличеното търсене по празници не значи, че трябва да има повишено предлагане и конкуренция между отделните фирми производителки и търговски вериги, а означава само едно – повишени цени и занижено качество – все неща, които в празничната еуфория и щедрост минават при не особено претенциозния български потребител. И може би точно тази непретенциозност е причината толкова дълги години българските търговци да се правят, че не знаят как се прави търговия по европейски. И ще продължават, докато не им покажем, че ние, потребителите, знаем.

Паметник на българския емигрант

Posted on April 10, 2012 by ifinance

Сигурно много от вас са се чудили как години наред българите оцеляваме и успяваме да поддържаме горе-долу приличен стандарт, при положение, че доходите ни са толкова ниски, често недостатъчни даже и за чисто физическото съществуване на голяма част от хората. Сигурно всеки от вас има близки, роднини или познати пенсионери с пенсия от по двеста лева, от които поне сто отиват за лекарства – какво остава за ток, вода, храна?! И защо само пенсионерите – повечето от работещите също го правят за жълти стотинки, които в никакъв случай не могат да осигурят един задоволителен стандарт на живот. Откъде тогава са ни скъпите плазми, големите хладилници и другата модерна техника, за която говори премиерът Борисов, когато се опитва да ни обясни, че сме много добре и не сме бедни? Да е от кражби, не е, щото тя държавата е толкова оглозгана вече от приватизации и всякакви видове узаконени и не толкова кражби, че не остана нищо за крадене. Просто е. Оцеляваме с парите, които ни пращат близки и роднини, работещи в чужбина – с друга дума емигрантите. Оказа се, че те са най-големият инвеститор в българската икономика. Затова – предлагам да спрем до обвиняваме хората, напуснали страната ни, за да търсят по-достоен и смислен живот за себе си и за семействата си, и да ги наричаме родоотстъпници. Те, така да се каже, не са там, за да работят само за собствения си финансов и житейски просперитет, а и за нашето физическо оцеляване. Дано благодарното потомство оцени тази саможертва и в едни по-добри финансови времена да спастри някой лев за паметник на българския емигрант, пренесъл народа ни на гърба си през годините на тежката финансова криза.

Българските семейства

Posted on April 2, 2012 by ifinance

68 % процента от българските семейства с деца са с по едно дете, а 38 % от семействата са без дете. Някого учудва ли тази статистика. Защото мене не ме учудва. Преди известно време се видяхме с моя приятелка, която се омъжи и от години живее в Америка. Обясняваше ме, че отсега планират в какъв университет ще учат трите им деца. И правилно. Раждането на едно дете не е само да се отчетеш пред обществото или защото така правят другите. Това си е голяма отговорност. Жестоки и конкурентни времена са – ще оцеляват и ще живеят добре само най-знаещите, най-можещите, най-подготвените. Ама нали ви е ясно, че доброто образование се случва със страшно много инвестиции – на време, на средства. Така че как да очакваме от българските семейства да създават повече от едно дете, когато тук, когато се роди едно дете, плановете никога не са по-дългосрочни от това, как да му се осигури качествена храна, памперси и други такива неща, на които аз казвам оцеляване. А живеене как да му подсигуриш на детето, това никой не пита, в бедна и опоскана държава това не е на дневен ред. Иначе то е ясно, че е много по-възпитателно да се гледа повече от едно дете в семейство – стават и по-отговорни, свикват да се грижат за някой друг, да делят с него, да споделят. И едва ли има родител, на когото да не е ясна тая простичка истина или който да не иска да чува детска глъч в дома си. Само че глъч на деца с бъдеще – другото е безотговорност.

Гладът като държавна политика

Posted on March 30, 2012 by ifinance

Чета по вестниците, че хора умират от глад – в България, в Европа, 21 в. Чета и, че сме на последно място по средна работна заплата в цяла Европа, даже румънците са по-добре от нас. И си мисля, какви бяха тия нашите политици и икономисти, че за вече почти двайсет и пет години не успяха да ни изкарат от блатото. Уж възпитаници на елитни западни университети, работили във водещи световни финансови институции, пък ей на – двайсет и пет години след началото на демократичните промени хора умират от глад. Пък се и замислям народът защо си трае, защо мълчи. Ей ги на – гърците – съседни народи сме, колко да се различаваме по манталитет и темперамент. Ама орежат ли им някакви права, притиснат ли ги икономически, се вдигат всички като един. И оня ден изведнъж ми просветна каква е връзката между нещата. Имах навремето един котарак, взехме го да го гледаме от малко коте, но беше много палав и агресивен. Търсеше си котешките права със зъби и нокти. Споделих тогава с ветеринарния лекар и той ми каза: ограничете му храната, да знае кой командва. И наистина, като намалих количеството на храната, иначе игривото и бясно котараче стана сговорчиво и меко като памук. И си мисля, че това е единствената логика толкова години българските политици да ни държат на дъното на всякакви финансови класации. Съзнателна политика на немотия и глад с цел тотален контрол върху хората. Изнемощелият от глад народ се контролира лесно. Съветвам ги обаче да внимават с мярката, защото полугладният човек е кротък, но съвсем гладният става страшен.

Парите

Posted on March 27, 2012 by ifinance

В днешния материал ще поговорим за парите, как правилно да се отнасяме към тях, за да не са вечно липсващи. За съжаление обаче не на всеки е дадено умението да управлява рационално парите си, да ги спестява и умножава. Но даже и да не носите това умение по рождение, при добро желание и търпение всичко се научава. Като първа стъпка трябва да изменим цялостната си нагласа и отношение към парите. В тази посока първото и най-важно нещо е да разберем и осмислим простата истина, че не трябва да харчим повече, отколкото получаваме. Затова добре е покупките и харчовете ни да са добре премислени. Когато получим месечната си заплата, е добре първо да се приберем вкъщи, да помислим върху това кои неща са от първа необходимост, да ги обсъдим със семейството, а не да отидем в магазина, където е много вероятно импулсивно да направим непрактични и необмислени покупки. Мъдростта на народа няма граници и той е казал – парите трябва да пренощуват вкъщи. Защото утрото, както знаете, е по-мъдро от вечерта и на следващия ден със сигурност ще разпределите и усвоите парите много по-рационално. Следваща стъпка в промяната на отношението ви към парите може да бъде спестяването. Но не безцелното пестене, то не е градивно. Спестяването придобива смисъл, ако вие си поставите конкретна цел за използването на спестените средства. Например – мечтаете за нова кола. Даже и не помисляйте за заеми, започнете да пестите. Ако много искате колата, даже и вашето подсъзнание ще ви предпазва от ненужни разходи и ще ви насочва към нови идеи за икономии. Е, може този месец да се откажете от нови дрехи, но затова пък скоро ще имате нова кола. Струва си да променим отношението си към парите, нали?!

Държавата и работещите като спонсори

Posted on March 24, 2012 by ifinance

Всеки човек, който поне малко разбира от бизнес и от икономика, знае, че началото на края на една фирма, и малка , и голяма, или с други думи фалитът, започва, когато има дълготрайна невъзможност за погасяване на основни задължения – плащания на работни заплати, плащания на данъци и осигурителни вноски към държавния бюджет и, разбира се, плащания към доставчици на услуги, суровини и т.н. Стигне ли се дотам, по моето скромно мнение, единствената причина да се държи на командно дишане една такава фирма е, ако има по-специално социално значение. Примерно, ако е в район с голяма безработица, липса на друг поминък и т. н. Ей такива мисли ми текнаха тия дни покрай неизплатените заплати с няколкомесечна давност на работниците от ГОРУБСО – Мадан и ОЦК – Кърджали. Собственикът на въпросните предприятия Валентин Захариев сподели, че не се срамува от забавените заплати, щял да се срамува, ако фирмите били на печалба, пък той не бил изплатил заплатите. Стана ясно, че не са плащани и задълженията към държавата – социални осигуровки и данъци. И се чудя какво е това, ако не спонсорство от страна на държавата към собственика на въпросните фирми. На практика той върти бизнеса си и с парите от неплатените заплати на работниците, но и с парите от неплатените си задължения към държавната хазна. Сещам се за една-единствена причина държавата да бъде търпелива към един толкова крупен свой длъжник – ако изпълняваше социалната си функция. Случаят очевидно не е такъв – работа осигурява, но не и прехрана. А дали няма и друга причина?!

Evlocy.net

Финансирай в себе си!